Feb 4, 2006, 8:27 AM

ТВОРЕЦЪТ

Poetry

876 0 1

На един непризнат Гений

Таванска стая за ателие...
И празните бутилки по земята...
Прозорче малко към звездното небе...
Безброй очи крещящи от платната...

Едно легло със вехто одеало...
На него той във свят от чудеса...
Отново губещ се из вечното начало...
Където болката превръща се на красота

Недовършена картина сред хаоса стои...
Стари четки до палитра пълна с цветове
Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце...

През тази нощ, Художникът умря...
Сега...надявам се е при чудесата бели
Прости ми друже, незнам дали разбра
Ти беше прав, а ний, ний сме грешели

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Много ми харесва Ники, много точно описателно и с много тъга и копнеж!
Така "простичко" умират ГЕНИИТЕ! С болка:
"Синьото бе от неизплакани сълзи...
Червеното не бе боя, а кръв, сърце..."
Направо е върха! От мен - 6-так!!! Иво

2006-02-04T16:08:15+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0