15 dic 2006, 18:37

Твоя Свят

  Poesía
768 0 1
Твоя Свят

Бъркаш
Този свят не ти стига
За теб е отворена книга
Този живот

Мълчиш
Този свят те подтиска
Но сякаш живота те иска
Твоя народ

Когато свърши твоето небе
Светът ти сякаш пропада
Чувстваш се доста по-зле
И цялата ти душа страда

Стоиш
Настрана от проблемите
Те са сякаш за "големите"
И те ще ги рещат

Градиш
Своя необичайно тих свят
Тук на улицата, в твоя град
Всички мълчат

Когато свръши твоята съдба
Светът ти започва отново
Сърцето ти се изпълва с тъга
И страдаш ли, страдаш сурово

Твоят свят е създаден от идеи
Той няма нужда да съществува
Той няма граници и не служи
На нещо и не робува
Твоят свят е твоето местообитание
Твоето спасение от тъгата
В него не изпитваш страдание
Макар да е изграден от самотата

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...