15.12.2006 г., 18:37

Твоя Свят

766 0 1
Твоя Свят

Бъркаш
Този свят не ти стига
За теб е отворена книга
Този живот

Мълчиш
Този свят те подтиска
Но сякаш живота те иска
Твоя народ

Когато свърши твоето небе
Светът ти сякаш пропада
Чувстваш се доста по-зле
И цялата ти душа страда

Стоиш
Настрана от проблемите
Те са сякаш за "големите"
И те ще ги рещат

Градиш
Своя необичайно тих свят
Тук на улицата, в твоя град
Всички мълчат

Когато свръши твоята съдба
Светът ти започва отново
Сърцето ти се изпълва с тъга
И страдаш ли, страдаш сурово

Твоят свят е създаден от идеи
Той няма нужда да съществува
Той няма граници и не служи
На нещо и не робува
Твоят свят е твоето местообитание
Твоето спасение от тъгата
В него не изпитваш страдание
Макар да е изграден от самотата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...