15.12.2006 г., 18:37

Твоя Свят

769 0 1
Твоя Свят

Бъркаш
Този свят не ти стига
За теб е отворена книга
Този живот

Мълчиш
Този свят те подтиска
Но сякаш живота те иска
Твоя народ

Когато свърши твоето небе
Светът ти сякаш пропада
Чувстваш се доста по-зле
И цялата ти душа страда

Стоиш
Настрана от проблемите
Те са сякаш за "големите"
И те ще ги рещат

Градиш
Своя необичайно тих свят
Тук на улицата, в твоя град
Всички мълчат

Когато свръши твоята съдба
Светът ти започва отново
Сърцето ти се изпълва с тъга
И страдаш ли, страдаш сурово

Твоят свят е създаден от идеи
Той няма нужда да съществува
Той няма граници и не служи
На нещо и не робува
Твоят свят е твоето местообитание
Твоето спасение от тъгата
В него не изпитваш страдание
Макар да е изграден от самотата

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...