16 dic 2016, 22:45

Твоя съм

681 3 7

Бях диво цвете в питомна градина,
и сладко таралежче на кълбо,
бях и трофей, положен пред камина,
и голо птиче... без гнездо.

Бях топъл полъх в хладно време,
и снежна буря, брулеща върха,
бях лек товар и непосилно бреме,
и млада, крехка, плачеща върба.

Бях нощен крясък на ранена птица,
и светъл ангел със изгубени крила,
бях изгрев, залез, трепкаща Зорница,
и плачещ облак в тъжни небеса.

Бях странен шепот в скрина сгушен,
и приказка разказана насън,
бях призрак в храма изтърбушен,
и стон, и вик: – Аз искам вън!

Бях всичко... вятър, смях, стенание,
частичка истина във хапеща лъжа,
бях глътка джин, преглътнат в отчаяние,
сега съм твоя... с теб ще съгреша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...