16 dic 2016, 22:45

Твоя съм

688 3 7

Бях диво цвете в питомна градина,
и сладко таралежче на кълбо,
бях и трофей, положен пред камина,
и голо птиче... без гнездо.

Бях топъл полъх в хладно време,
и снежна буря, брулеща върха,
бях лек товар и непосилно бреме,
и млада, крехка, плачеща върба.

Бях нощен крясък на ранена птица,
и светъл ангел със изгубени крила,
бях изгрев, залез, трепкаща Зорница,
и плачещ облак в тъжни небеса.

Бях странен шепот в скрина сгушен,
и приказка разказана насън,
бях призрак в храма изтърбушен,
и стон, и вик: – Аз искам вън!

Бях всичко... вятър, смях, стенание,
частичка истина във хапеща лъжа,
бях глътка джин, преглътнат в отчаяние,
сега съм твоя... с теб ще съгреша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...