16.12.2016 г., 22:45

Твоя съм

685 3 7

Бях диво цвете в питомна градина,
и сладко таралежче на кълбо,
бях и трофей, положен пред камина,
и голо птиче... без гнездо.

Бях топъл полъх в хладно време,
и снежна буря, брулеща върха,
бях лек товар и непосилно бреме,
и млада, крехка, плачеща върба.

Бях нощен крясък на ранена птица,
и светъл ангел със изгубени крила,
бях изгрев, залез, трепкаща Зорница,
и плачещ облак в тъжни небеса.

Бях странен шепот в скрина сгушен,
и приказка разказана насън,
бях призрак в храма изтърбушен,
и стон, и вик: – Аз искам вън!

Бях всичко... вятър, смях, стенание,
частичка истина във хапеща лъжа,
бях глътка джин, преглътнат в отчаяние,
сега съм твоя... с теб ще съгреша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...