Бях диво цвете в питомна градина,
и сладко таралежче на кълбо,
бях и трофей, положен пред камина,
и голо птиче... без гнездо.
Бях топъл полъх в хладно време,
и снежна буря, брулеща върха,
бях лек товар и непосилно бреме,
и млада, крехка, плачеща върба.
Бях нощен крясък на ранена птица,
и светъл ангел със изгубени крила,
бях изгрев, залез, трепкаща Зорница,
и плачещ облак в тъжни небеса.
Бях странен шепот в скрина сгушен,
и приказка разказана насън,
бях призрак в храма изтърбушен,
и стон, и вик: – Аз искам вън!
Бях всичко... вятър, смях, стенание,
частичка истина във хапеща лъжа,
бях глътка джин, преглътнат в отчаяние,
сега съм твоя... с теб ще съгреша.
© Неземна Всички права запазени