5 mar 2015, 22:11

Твоя Зорница 

  Poesía
397 0 0
Самоопасна до взривяване –
винаги такава съм била.
Кръвта ми е луда, до натравяне,
сама, през бури, все вървя,
и все казвам, че съм влюбена във вятъра
и в липсата на посока или дом.
И все си тръгвам, преди да стана чакана.
Сърцето си раздавам със погром.
На собствена лудост обречена…
Магично е така, ала ела
и превърни ме, от грехове посечени,
в поема за твоята душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??