Самоопасна до взривяване –
винаги такава съм била.
Кръвта ми е луда, до натравяне,
сама, през бури, все вървя,
и все казвам, че съм влюбена във вятъра
и в липсата на посока или дом.
И все си тръгвам, преди да стана чакана.
Сърцето си раздавам със погром.
На собствена лудост обречена…
Магично е така, ала ела
и превърни ме, от грехове посечени,
в поема за твоята душа. ...