Самоопасна до взривяване –
винаги такава съм била.
Кръвта ми е луда, до натравяне,
сама, през бури, все вървя,

и все казвам, че съм влюбена във вятъра
и в липсата на посока или дом.
И все си тръгвам, преди  да стана чакана.
Сърцето си раздавам със погром.

На собствена лудост обречена…
Магично е така, ала ела
и превърни ме, от грехове посечени,
в поема за твоята душа.

Аз все съм нечакано затъмнение,
но някъде, зад полета на птица,
скрих молба да спра да съм видение.
Превърни ме в твоя Зорница.

02.03.2015г.
гр. Сопот