28 ago 2009, 0:14

Твоят глас 

  Poesía » De amor
802 0 12

Над мене властва твоят глас
с дихание до крясък - страстен вихър.
Пред тебе коленича аз
с моление на шепот - стих от вятър.
Издигаме се в стълб от цветове. 
Блуждащи очи с притворени клепачи.
И не говорим с теб. Нито мълчим. 
Изригваме се в огнените лави.
Без думи те познах, ти беше - моето аз.
Във думите откри не любовта ми,
а мойта същност - влюбена в захлас
в гласа ти - пулс туптящ в гръдта ми.
Така до днес те нося в мен
с онази влюбеност в гласа ти.
Заничащ в стъпките след мен,
че бях и тази нощ в съня ти.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??