Твоят глас
Над мене властва твоят глас
с дихание до крясък - страстен вихър.
Пред тебе коленича аз
с моление на шепот - стих от вятър.
Издигаме се в стълб от цветове.
Блуждащи очи с притворени клепачи.
И не говорим с теб. Нито мълчим.
Изригваме се в огнените лави.
Без думи те познах, ти беше - моето аз.
Във думите откри не любовта ми,
а мойта същност - влюбена в захлас
в гласа ти - пулс туптящ в гръдта ми.
Така до днес те нося в мен
с онази влюбеност в гласа ти.
Заничащ в стъпките след мен,
че бях и тази нощ в съня ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
