Отварям очите си, виждам мечтите ти,

заровени под купчината пръст.

Гоня сянката твоя, виждам следите ù,

приятелю, не тичам след тебе от мъст!

В шепа придържам остатъка светъл,

спри се, другарю, има надежда.

Тя блещука едва, но наистина диша,

мечтата все още се вижда, мечтата е жива!

Спасителна мисия за нея протича,

защитена с броня от пръсти.

Стъпвам бързо, колкото мога,

слалом през храсталаците гъсти.

Няма сигнал за тревога,

само човечец, пратен от Бога.

Трънлив е пътят, но да я изгубя-не мога,

аз ще я върна, защото е твоя!

Студен и неясен е пътят,

светлината липсва дори.

Птици грачат и носят злокоба,

ала ти си вярваш, нали?

И ето, без мечтата се спъна и падна,

изгуби представа къде си.

Но ето и аз те настигнах,

изправих те с думите: "пази я, добре си!"

Посока нова в живота ти дадох,

мечтата ще е твоят компас.

Следи от стъпки ти пресни, чисти направи,

дръж горе главата на новото АЗ!