Отварям очите си, виждам мечтите ти,
заровени под купчината пръст.
Гоня сянката твоя, виждам следите ù,
приятелю, не тичам след тебе от мъст!
В шепа придържам остатъка светъл,
спри се, другарю, има надежда.
Тя блещука едва, но наистина диша,
мечтата все още се вижда, мечтата е жива!
Спасителна мисия за нея протича,
защитена с броня от пръсти.
Стъпвам бързо, колкото мога,
слалом през храсталаците гъсти. ...