Твоят компас
Отварям очите си, виждам мечтите ти,
заровени под купчината пръст.
Гоня сянката твоя, виждам следите ù,
приятелю, не тичам след тебе от мъст!
В шепа придържам остатъка светъл,
спри се, другарю, има надежда.
Тя блещука едва, но наистина диша,
мечтата все още се вижда, мечтата е жива!
Спасителна мисия за нея протича,
защитена с броня от пръсти.
Стъпвам бързо, колкото мога,
слалом през храсталаците гъсти.
Няма сигнал за тревога,
само човечец, пратен от Бога.
Трънлив е пътят, но да я изгубя-не мога,
аз ще я върна, защото е твоя!
Студен и неясен е пътят,
светлината липсва дори.
Птици грачат и носят злокоба,
ала ти си вярваш, нали?
И ето, без мечтата се спъна и падна,
изгуби представа къде си.
Но ето и аз те настигнах,
изправих те с думите: "пази я, добре си!"
Посока нова в живота ти дадох,
мечтата ще е твоят компас.
Следи от стъпки ти пресни, чисти направи,
дръж горе главата на новото АЗ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Ценов Всички права запазени