Отварям очите си, виждам мечтите ти,
заровени под купчината пръст.
Гоня сянката твоя, виждам следите ù,
приятелю, не тичам след тебе от мъст!
В шепа придържам остатъка светъл,
спри се, другарю, има надежда.
Тя блещука едва, но наистина диша,
мечтата все още се вижда, мечтата е жива!
Спасителна мисия за нея протича,
защитена с броня от пръсти.
Стъпвам бързо, колкото мога,
слалом през храсталаците гъсти.
Няма сигнал за тревога,
само човечец, пратен от Бога.
Трънлив е пътят, но да я изгубя-не мога,
аз ще я върна, защото е твоя!
Студен и неясен е пътят,
светлината липсва дори.
Птици грачат и носят злокоба,
ала ти си вярваш, нали?
И ето, без мечтата се спъна и падна,
изгуби представа къде си.
Но ето и аз те настигнах,
изправих те с думите: "пази я, добре си!"
Посока нова в живота ти дадох,
мечтата ще е твоят компас.
Следи от стъпки ти пресни, чисти направи,
дръж горе главата на новото АЗ!
© Иван Ценов Всички права запазени