16 abr 2010, 21:40

Твоят личен живот

  Poesía » Otra
1.1K 0 17

Имаш личен живот,

в който няма къде да отседна,

твоят автопилот

в тайни мисии все те обсебва.

 

Пак си нещо сърдит,

уморих се да бъда излишна,

искаш в пролетен стих

да възпея изкуствена вишна.

 

Погледни ме и чуй,

аз съм винаги пролетно бяла,

искаш личен Фън Шуй,

ще ти трябва една луда крава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "уморих се да бъда излишна,"
    Това хич, ама хич не ми харесва! Виж пролетно бяла - да, даже много ти отива на характера и на бялото на очите. А на "твоичкия" лирическия де, така ще му лепне една луда крава, че може да участва в продължението на "Мисията невъзможна" като полегни, та гледай! Погледни ме и чуй: Тигрица си, не те заслужава!!! Ивон, усмивката не е за теб, за него е!!!

  • Ма моля ти се, удоволствието е за мен!
  • Пролетно бяла в рими разцъфтяла, бъди Ивон! Махни го тоя... Том Круз- господин "невъзможен"!
  • "...уморих се да бъда излишна"
    Как така излишна?! Излишен е този, който те кара да се чувстваш такава! Страхотна си, образче уникално!
  • Удоволствие си, Ив!
    Знаеш го!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...