16 апр. 2010 г., 21:40

Твоят личен живот

1.1K 0 17

Имаш личен живот,

в който няма къде да отседна,

твоят автопилот

в тайни мисии все те обсебва.

 

Пак си нещо сърдит,

уморих се да бъда излишна,

искаш в пролетен стих

да възпея изкуствена вишна.

 

Погледни ме и чуй,

аз съм винаги пролетно бяла,

искаш личен Фън Шуй,

ще ти трябва една луда крава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "уморих се да бъда излишна,"
    Това хич, ама хич не ми харесва! Виж пролетно бяла - да, даже много ти отива на характера и на бялото на очите. А на "твоичкия" лирическия де, така ще му лепне една луда крава, че може да участва в продължението на "Мисията невъзможна" като полегни, та гледай! Погледни ме и чуй: Тигрица си, не те заслужава!!! Ивон, усмивката не е за теб, за него е!!!

  • Ма моля ти се, удоволствието е за мен!
  • Пролетно бяла в рими разцъфтяла, бъди Ивон! Махни го тоя... Том Круз- господин "невъзможен"!
  • "...уморих се да бъда излишна"
    Как така излишна?! Излишен е този, който те кара да се чувстваш такава! Страхотна си, образче уникално!
  • Удоволствие си, Ив!
    Знаеш го!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...