16.04.2010 г., 21:40

Твоят личен живот

1.1K 0 17

Имаш личен живот,

в който няма къде да отседна,

твоят автопилот

в тайни мисии все те обсебва.

 

Пак си нещо сърдит,

уморих се да бъда излишна,

искаш в пролетен стих

да възпея изкуствена вишна.

 

Погледни ме и чуй,

аз съм винаги пролетно бяла,

искаш личен Фън Шуй,

ще ти трябва една луда крава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "уморих се да бъда излишна,"
    Това хич, ама хич не ми харесва! Виж пролетно бяла - да, даже много ти отива на характера и на бялото на очите. А на "твоичкия" лирическия де, така ще му лепне една луда крава, че може да участва в продължението на "Мисията невъзможна" като полегни, та гледай! Погледни ме и чуй: Тигрица си, не те заслужава!!! Ивон, усмивката не е за теб, за него е!!!

  • Ма моля ти се, удоволствието е за мен!
  • Пролетно бяла в рими разцъфтяла, бъди Ивон! Махни го тоя... Том Круз- господин "невъзможен"!
  • "...уморих се да бъда излишна"
    Как така излишна?! Излишен е този, който те кара да се чувстваш такава! Страхотна си, образче уникално!
  • Удоволствие си, Ив!
    Знаеш го!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....