3 feb 2010, 11:48

Твоят образ 

  Poesía » De amor
974 0 4

Очите ти са езера дълбоки,

прицелват се и стрелят напосоки.

Твоят поглед ме смразява,

сякаш студ ме вледенява.

Кожата ти е като коприна,

тялото ти - все едно изваяно от глина.

Веждите са ти като гайтани,

а косите ти са разпиляни...

Как хубаво ухаеш!

Възможно ли е да не ме омаеш?

Сълзите ти са тъй кристални,

като нежни капчици роса,

ще могат ли да разтопят

леда във моята душа?!

Ръцете ти са тъй изящни,

както устните мълвящи

и галят ме във тишината,

както гали слънцето тревата.

© Галина Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този за когото сте писали явно го бива и си заслужава да изпитате реално щастие.Ще чакаме продължение....Стихотворението си го бива.На добър час!!!
  • Благодаря ,че споделихте времето с моя стих
  • Кой е този страшния дето те вледенява да го пипнем ние...или те разтопява илисе изпарява!!!
  • Добре дошла!!!
    Хубаво пишеш!!!
    Пиши още!!!
    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??