Твоят образ
Очите ти са езера дълбоки,
прицелват се и стрелят напосоки.
Твоят поглед ме смразява,
сякаш студ ме вледенява.
Кожата ти е като коприна,
тялото ти - все едно изваяно от глина.
Веждите са ти като гайтани,
а косите ти са разпиляни...
Как хубаво ухаеш!
Възможно ли е да не ме омаеш?
Сълзите ти са тъй кристални,
като нежни капчици роса,
ще могат ли да разтопят
леда във моята душа?!
Ръцете ти са тъй изящни,
както устните мълвящи
и галят ме във тишината,
както гали слънцето тревата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Михайлова Все права защищены
