5 abr 2016, 20:13

Твоята безкрайност 

  Poesía » De amor
370 0 6

Как искам да отлитна надалеч...
да светна с дъх в безплътните ти длани...
и с любов да ме погалиш във небе...
да пречистиш тъй душевните ми рани.

 

Да стоплиш ти сълзите ми в съня...
и с мен да затанцуваш сред покоя...
в сън да те отбирам от цветя...
защото теб си те обикнах в полет.

 

Как искам да отлитна надалеч...
да светна с дъх в безплътните ти длани...
и в миг да ме нахраниш със сърце...
а аз да вдишам твоята безкрайност!
 

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нямаме. Сам съм на света. И сам ще си умра. Но ще умра красиво.
  • Ти си помисли, че си последната инстанция на истината ли? Предположих, че така ще ми отговориш. Но е изтъркано. Не е хубаво да завиждаш на някой за това, че притежава талант. Просто му се радвай. Не ме интересува дали си стара или млада. Не ме интересува дали си майсторка или не. Постарай се, ако обичаш, и аз да не те интересувам. Да не те интересува това, което правя. Ще ти бъда благодарен!
  • Ти си безкрайност...!!!
  • Този път ще ти отговоря така: Ако се интересува от техника, писателят(поетът) би трябвало да се занимава с хирургия или със зидарство. Няма механичен начин за писане, няма кратък път. Младият писател(поет) би бил глупак, ако следва някоя теория. Учете се от собствените си грешки; хората се учат единствено от грешките си. Добрият артист вярва, че никой не е достатъчно добър, за да му дава съвети. Той притежава върховна суета. Без значение колко се възхищава от стария майстор, той иска да го бие.
  • Хубаво е!
  • Безкрайността...Поздрави!
Propuestas
: ??:??