7 nov 2014, 0:16

Твоята игра

  Poesía
489 0 1

Ти отново предлагаш ми среща.

И отново няма да дойдеш, нали.

Любовта ти не е толкоз гореща.

И вече не толкова силно боли.

 

Ти отново ще бъдеш със другия.

И отново ще се чувстваш добре.

Ти обичаш оня секс, другия...

Комплекс имаш от малко дете.

 

Приятелко, не ставам за тези играчки.

До скоро и аз бях с черни коси.

Защо да ги крия? Виждат ги всички,

дълбоките бръчки около мойте очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нищо не мога да оценя така високо, както неприкритата откровеност!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...