Nov 7, 2014, 12:16 AM

Твоята игра

  Poetry
487 0 1

Ти отново предлагаш ми среща.

И отново няма да дойдеш, нали.

Любовта ти не е толкоз гореща.

И вече не толкова силно боли.

 

Ти отново ще бъдеш със другия.

И отново ще се чувстваш добре.

Ти обичаш оня секс, другия...

Комплекс имаш от малко дете.

 

Приятелко, не ставам за тези играчки.

До скоро и аз бях с черни коси.

Защо да ги крия? Виждат ги всички,

дълбоките бръчки около мойте очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нищо не мога да оценя така високо, както неприкритата откровеност!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...