От твоите очи наднича любовта,
която тази вечер всичко омагьосва,
облечена е в шепот от есенни листа
и с дългите си мигли нежно ме докосва.
И сякаш се разлиства в твоята душа,
превръща се във цвят - в ухание на роза
и с капките се стича по нежните стебла
в душата ми и пълни - кристалната ù ваза.
И там се слива с мислите на моите сълзи,
изплакани за теб - в самотните ми нощи
и нещо, спряло в мене, започва да боли,
докоснато с дъха - на чувствата ни общи...