Feb 20, 2011, 6:56 PM

Твоята любов

  Poetry » Love
920 0 3



От твоите очи наднича любовта,

която тази вечер всичко омагьосва,

облечена е в шепот от есенни листа 

и с дългите си мигли нежно ме докосва.  

 

И сякаш се разлиства в твоята душа, 

превръща се във цвят - в ухание на роза 

и с капките се стича по нежните стебла 

в душата ми и пълни - кристалната ù ваза. 

 

И там се слива с мислите на моите сълзи, 

изплакани за теб - в самотните ми нощи 

и нещо, спряло в мене, започва да боли, 

докоснато с дъха - на чувствата ни общи...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...