20 nov 2018, 13:58  

Твърда

  Poesía
427 0 4

Сега съм твърда, толкова съм твърда,

като скала огряна от призрачна Луна...

Това в очите ми не са сълзи,

а само утринна роса.

Сега бронирана съм

и плувам като кораб в океана...

Призрачен кораб, на който

пробойна не ще да нанесе

нито риф подводен, нито айсберг...

Сега съм ледена, толкова съм ледена,

като откъснат айсберг понесен от течението,

но айсбергът топи се от водата,

докато в морска пяна не се превърне...

Ще бъдеш ли за мен водата?

Но как, ти бе студът,

който в айсберг ме превърна!

Сега съм твърда, толкова съм твърда...

 

20-11-2018 год.              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Много хубаво и наистина истинско. Но според мен, ние жените май, наистина сме като водата и нейните свойства, ту течни, ту се ядосваме и сме като пара, ту- ледени айсберги. Е, така е като има хора, които си мислят,че водата ( жената) става само за пиене. Това е като закачка за по- добро настроение,Мариелка! А емоциите, които си вложила в стихотворението са наистина силни и се усещат.
  • Благодаря!
  • Много истинско! Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....