Maryroj (МД)
259 725
20.11.2018 г., 13:58 ч.  

Твърда 

  Поезия
239 0 4

Сега съм твърда, толкова съм твърда,

като скала огряна от призрачна Луна...

Това в очите ми не са сълзи,

а само утринна роса.

Сега бронирана съм

и плувам като кораб в океана...

Призрачен кораб, на който

пробойна не ще да нанесе

нито риф подводен, нито айсберг...

Сега съм ледена, толкова съм ледена,

като откъснат айсберг понесен от течението,

но айсбергът топи се от водата,

докато в морска пяна не се превърне...

Ще бъдеш ли за мен водата?

Но как, ти бе студът,

който в айсберг ме превърна!

Сега съм твърда, толкова съм твърда...

 

20-11-2018 год.              

© МД Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Много хубаво и наистина истинско. Но според мен, ние жените май, наистина сме като водата и нейните свойства, ту течни, ту се ядосваме и сме като пара, ту- ледени айсберги. Е, така е като има хора, които си мислят,че водата ( жената) става само за пиене. Това е като закачка за по- добро настроение,Мариелка! А емоциите, които си вложила в стихотворението са наистина силни и се усещат.
  • Благодаря!
  • Много истинско! Поздрав!
Предложения
: ??:??