20.11.2018 г., 13:58  

Твърда

423 0 4

Сега съм твърда, толкова съм твърда,

като скала огряна от призрачна Луна...

Това в очите ми не са сълзи,

а само утринна роса.

Сега бронирана съм

и плувам като кораб в океана...

Призрачен кораб, на който

пробойна не ще да нанесе

нито риф подводен, нито айсберг...

Сега съм ледена, толкова съм ледена,

като откъснат айсберг понесен от течението,

но айсбергът топи се от водата,

докато в морска пяна не се превърне...

Ще бъдеш ли за мен водата?

Но как, ти бе студът,

който в айсберг ме превърна!

Сега съм твърда, толкова съм твърда...

 

20-11-2018 год.              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Много хубаво и наистина истинско. Но според мен, ние жените май, наистина сме като водата и нейните свойства, ту течни, ту се ядосваме и сме като пара, ту- ледени айсберги. Е, така е като има хора, които си мислят,че водата ( жената) става само за пиене. Това е като закачка за по- добро настроение,Мариелка! А емоциите, които си вложила в стихотворението са наистина силни и се усещат.
  • Благодаря!
  • Много истинско! Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...