23 jun 2010, 23:08

Твърде късно

  Poesía » Otra
972 0 1

Понякога имам чувството, че е твърде късно

да поправя грешките си и да започна отначало!

Друг път чувствам душата си толкова мръсна,

че искам всичко да спре, преди да е започнало!

 

Всеки ден се моля за още сили, за да издържа

да нося товара, който съдбата ми е поднесла!

Искам греховете си сам на клада да изпържа,

преди душата ми от тук завинаги да се е отнесла!

 

Завинаги, знам, че ще се чувствам грешен

и душата ми вътрешно ще се разкъсва!

Във вашите очи аз винаги съм бил смешен,

но до край съм решен да си нося кръста!

 

 

 

 

Почвам да се чувствам толкова слаб отвътре,

че не знам как изобщо ще дочакам утре!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...