23.06.2010 г., 23:08

Твърде късно

969 0 1

Понякога имам чувството, че е твърде късно

да поправя грешките си и да започна отначало!

Друг път чувствам душата си толкова мръсна,

че искам всичко да спре, преди да е започнало!

 

Всеки ден се моля за още сили, за да издържа

да нося товара, който съдбата ми е поднесла!

Искам греховете си сам на клада да изпържа,

преди душата ми от тук завинаги да се е отнесла!

 

Завинаги, знам, че ще се чувствам грешен

и душата ми вътрешно ще се разкъсва!

Във вашите очи аз винаги съм бил смешен,

но до край съм решен да си нося кръста!

 

 

 

 

Почвам да се чувствам толкова слаб отвътре,

че не знам как изобщо ще дочакам утре!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...