23.06.2010 г., 23:08

Твърде късно

970 0 1

Понякога имам чувството, че е твърде късно

да поправя грешките си и да започна отначало!

Друг път чувствам душата си толкова мръсна,

че искам всичко да спре, преди да е започнало!

 

Всеки ден се моля за още сили, за да издържа

да нося товара, който съдбата ми е поднесла!

Искам греховете си сам на клада да изпържа,

преди душата ми от тук завинаги да се е отнесла!

 

Завинаги, знам, че ще се чувствам грешен

и душата ми вътрешно ще се разкъсва!

Във вашите очи аз винаги съм бил смешен,

но до край съм решен да си нося кръста!

 

 

 

 

Почвам да се чувствам толкова слаб отвътре,

че не знам как изобщо ще дочакам утре!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...