22 sept 2009, 12:44

(... твърде лично...) 

  Poesía
1604 2 20

Изпивам всеки полъх с твойто име

и бавно се разливаш вътре в мен.

Течеш в кръвта ми – вино от малини...

Горещ, и от любов опитомен

 

промъкваш се във всяка моя клетка...

и влюбено в душата ми сновеш.

А аз по теб докосвам всеки белег,

от който не успял си да умреш –

 

след пелена от болка си въставал

по-силен и навярно все по-сам...

(макар че в самотата сила няма)

нарамил своя гняв необуздан.

 

И там, където всичките пътеки

се сливат неизменно във една –

посоката, която си обрекъл

на мен, на нас... докрай на любовта,

 

притихнала до смърт ще ме намериш...

Безгневен, влюбен, невъзможно див

отново вътре в мен ще се разлееш...

Опитомен... и истински... и жив...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е, Ева! Поздравления
  • Прекрасно и докосващо...
    Аплодисменти!
  • Уж бяж ужасно див и невъзможем,
    а ето че на чувствата във плен,
    не остря нокти, не наежвам кожа,
    и съм почти, почти опитомен...

    Поздрав, Ева!
  • Красота! Страхотно е!!!
  • !!!
  • В прокъсано късче беззвездие
    парченца копнежи загръщаш.
    В пътеки от обиграни жестове
    следите от теб се препъват.
    Безкраят във мене е лудост от страсти,
    отхвърлила всяка свенливост.
    Защото...
    В душата ти виждам
    как в огъня зъзнеш
    от страстния порив
    за гнездене.
    И синкаво в мрака е
    мъжкото тяло,
    с което обичаш ме.
    Магична действителност -
    душата продавам си,
    да мога да я разбия
    и
    сто дявола да обвият телата ни
    в света литургия.
    Разбира се,
    по-просто е
    да те обичам
    в зениците
    на негнездила птица.
    За тебе пък -
    да си тръгнеш,
    до мен
    непристигнал.
    А вчера
    почистих
    Прозореца...

    Аплодисменти, Ева!!!

  • И МОДЕРНО КАЗАНО,И ЯСНО ИЗРАЗЕНО И МУЗИКАЛНО,И С НЕОЧАКВАНИ МЕТАФОРИ-
    ТАЛАНТЛИВО И ХАРМОНИЧНО!ПРЕКРАСНО!
  • ПС. Блазе на този, който получава този поетичен дар, Ева! Вместо поздрав ти изпращам този закъснял стих. Ваше Благородие

    Дали защото идваш толкоз рядко
    във мен, и в моя свят неутолен
    припламваш ярко - слънчева загадка,
    която не признава смърт и плен.

    И аз възкръсвам всеки ден отново
    опитомен, и истински, и жив,
    и глъхна пред изящното ти слово,
    тъй както се заглъхва подир взрив...

    И в своя сън разравям с пръсти тънки
    разискрена мечтата си за път,
    додето под небето мрачно вънка
    звездите неусетно изгорят...













  • Течеш в кръвта ми – вино от малини...
    Горещ, и от любов опитомен..

    Ева! Красиво, образно ,пълно с живот...и усещане за обич... Прекрасна поезия!
  • Много ми е хубаво да те чета!
    Страхотен стих!
  • Моите комплименти!!!
  • Браво, Евче!
  • Здравей!Хареса ми!
  • много силно е това лично стихотворение,поздрави
  • Великолепно!
  • Уникална, невероятна както винаги!!
  • Страхотно нежно е!
  • Много красив и неен стих! Хареса ми много!
  • Удоволствие е при теб!
  • Опитомявай, Ев!*
Propuestas
: ??:??