(... твърде лично...)
Изпивам всеки полъх с твойто име
и бавно се разливаш вътре в мен.
Течеш в кръвта ми – вино от малини...
Горещ, и от любов опитомен
промъкваш се във всяка моя клетка...
и влюбено в душата ми сновеш.
А аз по теб докосвам всеки белег,
от който не успял си да умреш –
след пелена от болка си въставал
по-силен и навярно все по-сам...
(макар че в самотата сила няма)
нарамил своя гняв необуздан.
И там, където всичките пътеки
се сливат неизменно във една –
посоката, която си обрекъл
на мен, на нас... докрай на любовта,
притихнала до смърт ще ме намериш...
Безгневен, влюбен, невъзможно див
отново вътре в мен ще се разлееш...
Опитомен... и истински... и жив...
© Ева Корназова All rights reserved.
