29 ene 2015, 17:36

Твърде лично

1K 0 1

Позволявам ти да се наместиш в дните ми
като полузаспала котка до камината.
Не се нуждая от упорстване и питане.
Благодаря на самотата, че те има.

Ще те загърна в овехтелите си спомени,
ще те завия с оскотелите си навици.
И щом душата ми забрави, че е болна,
ще ù припомня ненаписаните страници

от онзи стих за теб, навяващ преспи обич.
Вали, вали, любов, посипвай сняг в косите ми!
Родих се цяла и пораснах до зародиш.
Благодаря за красотата, че те има.

Ти спри за малко. После тихо ме целувай.
Не казвай нищо, нека страшното мълчание
стаи се в дъх и всяка дреха е преструвка.
Сега си всичко. И стрела, и упование.

Но ти стопли се като котка до мечтите ми.
Със тях останах. И с душа непримирима.
Попитай птиците, без думи ги попитай.
А аз оставам тук...
До теб...
За да те имам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...