Позволявам ти да се наместиш в дните ми
като полузаспала котка до камината.
Не се нуждая от упорстване и питане.
Благодаря на самотата, че те има.

Ще те загърна в овехтелите си спомени,
ще те завия с оскотелите си навици.
И щом душата ми забрави, че е болна,
ще ù припомня ненаписаните страници

от онзи стих за теб, навяващ преспи обич.
Вали, вали, любов, посипвай сняг в косите ми!
Родих се цяла и пораснах до зародиш.
Благодаря за красотата, че те има.

Ти спри за малко. После тихо ме целувай.
Не казвай нищо, нека страшното мълчание
стаи се в дъх и всяка дреха е преструвка.
Сега си всичко. И стрела, и упование.

Но ти стопли се като котка до мечтите ми.
Със тях останах. И с душа непримирима.
Попитай птиците, без думи ги попитай.
А аз оставам тук...
До теб...
За да те имам.