Твърде лично Чистилище
Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите,
че чест те води, истина и вяра?
Че с вятърните мелници сред друмите,
сърцето ти в гърдите те изгаря...
Измислях ли, измислих ли посоките,
които ни събраха? И делиха?
Приятелството ни каква ли стока е
и колко ли за него плащам лихва?
Излъгах ли се или ти излъга ме,
че думата не ще на две да счупиш?
Споделяното – то ли е недъгаво
и за душата като стегнат клуп е!
Измъчва я, разпъва я – чистилище
за добрината ѝ наивно бяла.
За мъката като за кръв мъсти ли се?
Щом продължа, дали ще бъда цяла...
12.06.2023 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Констанс Todos los derechos reservados
