Konstance (Констанс)
19 229
2.06.2024 г., 21:59 ч.

Твърде лично Чистилище 

  Поезия » Философска
371 6 13

Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.

Повярвах ли наивно аз на думите,
че чест те води, истина и вяра?
Че с вятърните мелници сред друмите,
сърцето ти в гърдите те изгаря...

Измислях ли, измислих ли посоките,
които ни събраха? И делиха?
Приятелството ни каква ли стока е
и колко ли за него плащам лихва?

Излъгах ли се или ти излъга ме,
че думата не ще на две да счупиш?
Споделяното – то ли е недъгаво
и за душата като стегнат клуп е!

Измъчва я, разпъва я – чистилище
за добрината ѝ наивно бяла.
За мъката като за кръв мъсти ли се?
Щом продължа, дали ще бъда цяла...

 

12.06.2023 г.

 

 

 

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??