Твърде много ренесанс има наоколо
напиши името си в снега
в разтопената нежност
и карамелената тишина
напиши колко обичаш
да се събуждаш до нея
напиши по устните ù
с усмивка вечността
която откриваш вечер
преди да заспиш
напиши спомен в ръката ù
поръси с мирис на отминало лято
очертай с длани ново съзвездие
докосни ефимерните лешници
в очите ù
положи сърце в нейната любов
погали с лъчи сатена по кожата ù
опитай да вземеш дъха ù с целувка
вкуси от смеха й
почувствай лъжите й
тя е крехка
и сама
тъжна
и едва
се сеща
че още
е обичана
и вкусвана
от зимата наоколо
тя е млада
и какво
ти пречи
да си
нейната луна
помни когато времето спираше
помни когато нямаше въздух
помни когато я търсеше в Космоса
помни когато я искаше в малкия град
помни как сладко беше
да затваряш очи
и безтегловно
да обичаш
помни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислава Благоева Todos los derechos reservados
