3 ene 2009, 12:57

Твърде надценявано

  Poesía » Otra
625 0 3
Ако някога ми се прииска да се върна,
ще помисля добре за всичко станало.
Защото понякога, когато се обърна,
може би нищо в мен не е забравено.

Проблеми, които толкова обичам,
да идват и да се забиват в мен,
сега не са станали по-различни,
но и аз самият не съм подобрен.

Колко би струвало да не ми пука,
колко би ми трябвало да оцелявам?
Ако някога нещо ме върне тука,
ще ме спре ли то да продължавам?

Не, не искам просто да повярвам,
моите вътрешни критерии са крайни.
Истините понякога са неверни,
дори когато за мен са тайни.

И за какво с вас се борим всъщност?
За какво минават покрай нас годините?
Защото може би критериите са същите,
но щастието е твърде надценявано, ще видите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...