Твърде надценявано
Ако някога ми се прииска да се върна,
ще помисля добре за всичко станало.
Защото понякога, когато се обърна,
може би нищо в мен не е забравено.
Проблеми, които толкова обичам,
да идват и да се забиват в мен,
сега не са станали по-различни,
но и аз самият не съм подобрен.
Колко би струвало да не ми пука,
колко би ми трябвало да оцелявам?
Ако някога нещо ме върне тука,
ще ме спре ли то да продължавам?
Не, не искам просто да повярвам,
моите вътрешни критерии са крайни.
Истините понякога са неверни,
дори когато за мен са тайни.
И за какво с вас се борим всъщност?
За какво минават покрай нас годините?
Защото може би критериите са същите,
но щастието е твърде надценявано, ще видите...
ще помисля добре за всичко станало.
Защото понякога, когато се обърна,
може би нищо в мен не е забравено.
Проблеми, които толкова обичам,
да идват и да се забиват в мен,
сега не са станали по-различни,
но и аз самият не съм подобрен.
Колко би струвало да не ми пука,
колко би ми трябвало да оцелявам?
Ако някога нещо ме върне тука,
ще ме спре ли то да продължавам?
Не, не искам просто да повярвам,
моите вътрешни критерии са крайни.
Истините понякога са неверни,
дори когато за мен са тайни.
И за какво с вас се борим всъщност?
За какво минават покрай нас годините?
Защото може би критериите са същите,
но щастието е твърде надценявано, ще видите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
