27 may 2007, 11:44

Твърдо

  Poesía
864 0 8

Obra no adecuada para menores de 18 años

 

Съблечи ме най-после, за Бога!

Усещам дрехите като стена.

Разкъсай ги, срини преградата,

усучи косите ми около ръката си,

извий главата ми назад,

целувай шията, очите, устните...

Сграбчи ме яростно! Как искам да усетя

раздиращата болка от рязкото проникване

и силата на твоето връхлитане.

Студен и твърд, ръба на секундите се впива в плътта ми...

Искам да ме гледаш, да виждам как зениците стават огромни

и попиват светлината на моите!

Ръцете ти да ме намират,

там, където никога не съм знаела, че мога да бъда!

Думите ти да оставят следи по кожата - като резки от горещи камшици... Вълни да ме заливат с резки амплитуди...

От Арктика до Екватора да ме помитат...

Не очаквам нежността ти сега - дай ми гнева си,


роден от мисълта, че ме искаш повече от живота си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не вярвам,че в началото е било словото...а,него кой го е създал-някой
    който може да го чуе...
  • Гнева е роден от мисълта, че...
    Мисълта е най-великата сила според мен. Всичко се случва в главите ни. Съвсем друг е въпроса, дали имаме сетивата да чуем и разберем мислите си.
    Поздрави!
  • мисълта е слаба работа...не може да й се вярва,че те иска повече от живота,според мен...
  • Благодаря на всички ви!!!
    Георги, очаквам предложението ти - "роден от... " какво, според теб
  • Хареса ми...само това "роден от мисълта"...ако не беше от мисълта...
    Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...