May 27, 2007, 11:44 AM

Твърдо

  Poetry
872 0 8

The work is not suitable for people under 18 years of age.

 

Съблечи ме най-после, за Бога!

Усещам дрехите като стена.

Разкъсай ги, срини преградата,

усучи косите ми около ръката си,

извий главата ми назад,

целувай шията, очите, устните...

Сграбчи ме яростно! Как искам да усетя

раздиращата болка от рязкото проникване

и силата на твоето връхлитане.

Студен и твърд, ръба на секундите се впива в плътта ми...

Искам да ме гледаш, да виждам как зениците стават огромни

и попиват светлината на моите!

Ръцете ти да ме намират,

там, където никога не съм знаела, че мога да бъда!

Думите ти да оставят следи по кожата - като резки от горещи камшици... Вълни да ме заливат с резки амплитуди...

От Арктика до Екватора да ме помитат...

Не очаквам нежността ти сега - дай ми гнева си,


роден от мисълта, че ме искаш повече от живота си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • не вярвам,че в началото е било словото...а,него кой го е създал-някой
    който може да го чуе...
  • Гнева е роден от мисълта, че...
    Мисълта е най-великата сила според мен. Всичко се случва в главите ни. Съвсем друг е въпроса, дали имаме сетивата да чуем и разберем мислите си.
    Поздрави!
  • мисълта е слаба работа...не може да й се вярва,че те иска повече от живота,според мен...
  • Благодаря на всички ви!!!
    Георги, очаквам предложението ти - "роден от... " какво, според теб
  • Хареса ми...само това "роден от мисълта"...ако не беше от мисълта...
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...