26 ago 2012, 19:22

Тя 

  Poesía
818 0 1

Тя е онзи прилив - отчаяние, 
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.

Тя не е жена, а поход,
малък куп замръзнали звезди,
пред очите - пелена от мъка, 
а зад нея кухи дълбини.

Тя не иска да я следваш.
Ти неволно тръгваш устремен,
сам, със своето безсилие,
и се надяваш да я стигнеш някой ден.

Тя не дава да я стигаш. 
Тя не е материя дори,
а една красива болка,
която сам си сътвори...

© Щилияна Бахчеванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??