Тя
Тя е онзи прилив - отчаяние,
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.
Тя не е жена, а поход,
малък куп замръзнали звезди,
пред очите - пелена от мъка,
а зад нея кухи дълбини.
Ти неволно тръгваш устремен,
сам, със своето безсилие,
и се надяваш да я стигнеш някой ден.
Тя не дава да я стигаш.
Тя не е материя дори,
а една красива болка,
която сам си сътвори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Щилияна Бахчеванова Всички права запазени
