26.08.2012 г., 19:22 ч.

Тя 

  Поезия
859 0 1

Тя е онзи прилив - отчаяние, 
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.

Тя не е жена, а поход,
малък куп замръзнали звезди,
пред очите - пелена от мъка, 
а зад нея кухи дълбини.

Тя не иска да я следваш.
Ти неволно тръгваш устремен,
сам, със своето безсилие,
и се надяваш да я стигнеш някой ден.

Тя не дава да я стигаш. 
Тя не е материя дори,
а една красива болка,
която сам си сътвори...

© Щилияна Бахчеванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??