Тя
Тя е онзи прилив - отчаяние,
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.
Тя не е жена, а поход,
малък куп замръзнали звезди,
пред очите - пелена от мъка,
а зад нея кухи дълбини.
Ти неволно тръгваш устремен,
сам, със своето безсилие,
и се надяваш да я стигнеш някой ден.
Тя не дава да я стигаш.
Тя не е материя дори,
а една красива болка,
която сам си сътвори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Щилияна Бахчеванова Все права защищены
