Aug 26, 2012, 7:22 PM

Тя 

  Poetry
853 0 1

Тя е онзи прилив - отчаяние, 
който свежда пак над мен глава,
в погледа ù - мъка и мълчание,
отразили греховете на света.

Тя не е жена, а поход,
малък куп замръзнали звезди,
пред очите - пелена от мъка, 
а зад нея кухи дълбини.

Тя не иска да я следваш.
Ти неволно тръгваш устремен,
сам, със своето безсилие,
и се надяваш да я стигнеш някой ден.

Тя не дава да я стигаш. 
Тя не е материя дори,
а една красива болка,
която сам си сътвори...

© Щилияна Бахчеванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??