20 nov 2009, 17:36

Тя

1.1K 0 4

Тя тръгва - слънчево небрежна,
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.

Класическа раздяла няма -
с жестокост и сърдечен спазъм.
Тя стъпва гордо, тя е дама,
която не таи омраза...

По улиците - сто дървета
усмивката ù ще разлисти.
Щастливо следва я късметът,
и мислите ù пак са чисти.

Стреличките не чувства тънки
от коментари любопитни.
Навива тесните си дънки
и иска ù се да политне

отвъд заключени въпроси,
неслучвания и неволи...
Да няма от кого да проси,
да няма за какво да моли!

Привидно тъй спокойна тя е
и всичко - простичко и ясно,
а щастието ù ридае,
а на душата ù е тясно.

В очите ù сълза е спряла
и плъмъка с тъга угася.
Тя днес си тръгва. Осъзнала,
че болката не ù понася...

21.08.09


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...