20 нояб. 2009 г., 17:36
Тя тръгва - слънчево небрежна,
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма -
с жестокост и сърдечен спазъм.
Тя стъпва гордо, тя е дама,
която не таи омраза...
По улиците - сто дървета
усмивката ù ще разлисти.
Щастливо следва я късметът,
и мислите ù пак са чисти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация