20 нояб. 2009 г., 17:36

Тя

1.1K 0 4

Тя тръгва - слънчево небрежна,
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.

Класическа раздяла няма -
с жестокост и сърдечен спазъм.
Тя стъпва гордо, тя е дама,
която не таи омраза...

По улиците - сто дървета
усмивката ù ще разлисти.
Щастливо следва я късметът,
и мислите ù пак са чисти.

Стреличките не чувства тънки
от коментари любопитни.
Навива тесните си дънки
и иска ù се да политне

отвъд заключени въпроси,
неслучвания и неволи...
Да няма от кого да проси,
да няма за какво да моли!

Привидно тъй спокойна тя е
и всичко - простичко и ясно,
а щастието ù ридае,
а на душата ù е тясно.

В очите ù сълза е спряла
и плъмъка с тъга угася.
Тя днес си тръгва. Осъзнала,
че болката не ù понася...

21.08.09


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Белчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....