Тя тръгва - слънчево небрежна,
нацупено-красива днес е.
Към спомените не поглежда,
просветва погледът ù весел.
Класическа раздяла няма -
с жестокост и сърдечен спазъм.
Тя стъпва гордо, тя е дама,
която не таи омраза...
По улиците - сто дървета
усмивката ù ще разлисти.
Щастливо следва я късметът,
и мислите ù пак са чисти.
Стреличките не чувства тънки
от коментари любопитни.
Навива тесните си дънки
и иска ù се да политне
отвъд заключени въпроси,
неслучвания и неволи...
Да няма от кого да проси,
да няма за какво да моли!
Привидно тъй спокойна тя е
и всичко - простичко и ясно,
а щастието ù ридае,
а на душата ù е тясно.
В очите ù сълза е спряла
и плъмъка с тъга угася.
Тя днес си тръгва. Осъзнала,
че болката не ù понася...
21.08.09
© Милена Белчева All rights reserved.
нацупено-красива днес е...
В очите ù сълза е спряла
и плъмъка с тъга угася"
Много ми хареса стиха ти, Милена!
Нарисувала си съжителството между Радостта и Тъгата!
Привет!