17 ene 2008, 14:11

Тя 

  Poesía » Otra
616 0 15

Сладките нектарени устни

до дъно пие винаги.

Усмивки и сълзи

замразява, изненадвайки.

Без покана се настанява

в самотни легла или между любими.

Няма и час за посещения -

чучулига е и сова.

Не праща предизвестия,

връхлита също като любовта.

Не се побира в определения,

неописуема е стихия.

Сляпа е, и няма, и куха...

За да не гризе я съвестта.

Обича крайностите и думата "раздяла"...

Тя ми отне баба... Смъртта.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??