Jan 17, 2008, 2:11 PM

Тя

  Poetry » Other
794 0 15

Сладките нектарени устни

до дъно пие винаги.

Усмивки и сълзи

замразява, изненадвайки.

Без покана се настанява

в самотни легла или между любими.

Няма и час за посещения -

чучулига е и сова.

Не праща предизвестия,

връхлита също като любовта.

Не се побира в определения,

неописуема е стихия.

Сляпа е, и няма, и куха...

За да не гризе я съвестта.

Обича крайностите и думата "раздяла"...

Тя ми отне баба... Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...