Jan 17, 2008, 2:11 PM

Тя

  Poetry » Other
791 0 15

Сладките нектарени устни

до дъно пие винаги.

Усмивки и сълзи

замразява, изненадвайки.

Без покана се настанява

в самотни легла или между любими.

Няма и час за посещения -

чучулига е и сова.

Не праща предизвестия,

връхлита също като любовта.

Не се побира в определения,

неописуема е стихия.

Сляпа е, и няма, и куха...

За да не гризе я съвестта.

Обича крайностите и думата "раздяла"...

Тя ми отне баба... Смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...