Тя
Сладките нектарени устни
до дъно пие винаги.
Усмивки и сълзи
замразява, изненадвайки.
Без покана се настанява
в самотни легла или между любими.
Няма и час за посещения -
чучулига е и сова.
Не праща предизвестия,
връхлита също като любовта.
Не се побира в определения,
неописуема е стихия.
Сляпа е, и няма, и куха...
За да не гризе я съвестта.
Обича крайностите и думата "раздяла"...
Тя ми отне баба... Смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
