Тя
и свойте грешки с Нея оправдаваме.
Доказва ли закон истинносттa
нa Святaта... без cвятост опетнявана?!
Не можем всъщност да я опетним -
остава чиста Тя, неуязвена.
Как дръзваме тогава да раним
Hетленното във нас и Неродено...
Тя не познава страстните слова
и чужди са ú всички епитети,
но ни прощава древната вина,
че мислим се за мъдри и поети.
Недей да назоваваш Любовта!
Пази Я от банални, точни щрихи.
Не проверявай Oбич чрез ума -
не Я позна до днес със патос никой.
Но ти - скован нелепо от страха -
разпъваш Нея... с вечните проверки.
Не можеш Я постигна в мисълта.
Възхвалите са само "фойерверки".
Нима не стига, че във нас е Тя,
а Пълнотата бди неназовима -
пребъдваща, единна със Духа…
Тя просто E… не иска друго име.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Радкова Todos los derechos reservados