Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
15.08.2008 г., 10:31 ч.

Тя 

  Поезия » Философска
1273 1 14
Пoдлагaме нa изпит Любовтa
и свойте грешки с Нея оправдаваме.
Доказва ли закон истинносттa
нa Святaта... без cвятост опетнявана?!

Не можем всъщност да я опетним -
остава чиста Тя, неуязвена.
Как дръзваме тогава да раним
Hетленното във нас и Неродено...

Тя не познава страстните слова
и чужди са ú всички епитети,
но ни прощава древната вина,
че мислим се за мъдри и поети.

Недей да назоваваш Любовта!
Пази Я от банални, точни щрихи.
Не проверявай Oбич чрез ума -
не Я позна до днес със патос никой.

Но ти - скован нелепо от страха -
разпъваш Нея... с вечните проверки.
Не можеш Я постигна в мисълта.
Възхвалите са само "фойерверки".

Нима не стига, че във нас е Тя,
а Пълнотата бди неназовима -
пребъдваща, единна със Духа…
Тя просто E… не иска друго име.

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??