Очите си притворих... само за секунда...
и моментите изчезнаха...
Като прашинка във вятъра,
без посока рея се аз,
търсейки пътя към опрощението.
Той е толково близо, но и
толкова далече.
Ти си там -
аз съм тук!
Ти плачеш -
аз също!
Ти търсиш изход,
а аз вход към твоето сърце!
***
Кристална усмивка,
очите топли като кафе,
душа по-сияна от море!
Сърце пълно с любов,
раздаващо радост навред!
Сияние, с ангелско лице,
което е всичко за мен!
Когато сълзите не спираха,
един човек до мен остана - ТЯ!
Сърцето ми беше самичко,
но протегна тя ръчичка
и в миг бях пак щастливка!
Щастливка, че тя е до мен -
в щастие, в нещастие и във всяко бреме!
С нея съм такава, каквато съм,
без да се страхувам да съм!
Сродната ми душа,
половинката от моята съдба...
Моята добра приятелка!
***
Сега не си до мен
и боли ме жестоко...!
Боли ми, че нараних те ужасно,
боли от лъжата...
Но живота ще живея с надеждата -
да простиш грешката!
© Криси Todos los derechos reservados
тъй като не видях връзка между тях!
Хареса ми само първото...И то донякъде,
защото му липсва ритъм.
Ако поискаш сигурно би ги оправила.
Лично мнение!