3 ene 2009, 16:35

Тя 

  Poesía
550 0 1

Очите си притворих... само за секунда...

и моментите изчезнаха...

Като прашинка във вятъра,

без посока рея се аз,

търсейки пътя към опрощението.

Той е толково близо, но и

толкова далече.

Ти си там -

аз съм тук!

Ти плачеш -

аз също!

Ти търсиш изход,

а аз вход към твоето сърце!

***

Кристална усмивка,

очите топли като кафе,

душа по-сияна от море!

Сърце пълно с любов,

раздаващо радост навред!

Сияние, с ангелско лице,

което е всичко за мен!

Когато сълзите не спираха,

един човек до мен остана - ТЯ!

Сърцето ми беше самичко,

но протегна тя ръчичка

и в миг бях пак щастливка!

Щастливка, че тя е до мен -

в щастие, в нещастие и във всяко бреме!

С нея съм такава, каквато съм,

без да се страхувам да съм!

Сродната ми душа,

половинката от моята съдба...

Моята добра приятелка!

***

Сега не си до мен

и боли ме жестоко...!

Боли ми, че нараних те ужасно,

боли от лъжата...

Но живота ще живея с надеждата -

да простиш грешката!

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • От трите така публикувани...не разбрах нищо,
    тъй като не видях връзка между тях!
    Хареса ми само първото...И то донякъде,
    защото му липсва ритъм.
    Ако поискаш сигурно би ги оправила.
    Лично мнение!
Propuestas
: ??:??